На 6-ти юли тази година, американският президент Барак Обама посети руската столица Москва и се срещна с колега си Дмитрий Медведев, както и с министър-председателя Владимир Путин.

Тази среща бе окачествена от американската администрация като повратен момент в отношенията между двете страни, като нов крайъгълен камък по пътя към сближаването между Вашингтон и Москва. Ако анализираме тази визита от гледната точка на американския държавен глава, това е поредната дипломатическа совалка имаща за цел да затопли отношенията с един стратегически важен /както в чисто политически, така и в икономически аспект/ партньор, който бе предизвикван и/или маргинализиран по време на управлението на Джордж Буш. В този смисъл Обама следва своята политическа линия, която предвижда подаването на ръка на един възможно най-голям брой партньори /то вече се случи по отношение на Куба, Иран и Венецуела/ без поставяне на предварителни условия и с разбиране и приемане на страховете и особеностите на тези страни-партньори. С две думи, американският президент, извличайки поуките от глобалните политически промени настъпили през последните 20 години, се опитва да създаде нов тип контакти между САЩ и другите големи политически фактори в рамките на един многополюсен свят.

Руският държавен глава от своя страна, се намира в изчаквателна позиция. След периода на силна конфронтация с републикански Вашингтон /достигнала своята връхна точка с конфликта в Грузия/, Москва поема с колебание протегнатата от американците ръка. Причините за това колебание са няколко - на първо място идва разминаването по отношение на евентуалното разширяване на НАТО към Украйна и Грузия - две страни граничещи с Русия, чието постепенно откъсване от руската сфера на влияние буди меко казано тревога в Кремъл, като функция на тази първа конфликтна позиция се явява и твърдата опозиция на двете страни по отношение на съдбата на сепаратистките републики Южна Осетия и Абхазия, признати от Русия и отхвърлени от САЩ като нарушаващи суверенитета и териториалната цялост на Грузия ; друга важна тема, по която все още не е постигнато съгласие е разполагането на Противоракетната отбранителна система /ПРО/ в Полша и Чехия, на което Москва заплаши да отвърне с базиране на ядрен арсенал в Калининград, непосредсвено до полско-руската граница. Това са само някои от важните въпроси, които ще са на дневен ред при бъдещите срещи на високо равнище между лидерите на двете страни и ако някои от тях вероятно ще намерят решение в близко бъдеще /като евентулания компромис визиращ отстъпка от американските позиции за ПРО в Европа в замяна на отмяна разполагането на ядрен арсенал в Калининград/, то като цяло ситуацията вероятно ще продължи да бъде обтегната между двете суперсили като всяка от тях ще продължи да работи с всички /не/позволени средства за раширяване/запазване на своята сфера на влияние.

В заключение можем да кажем, че ако от американска страна има явно желание за затопляне на двустранните отношения, то от руска страна все още се наблюдава колебание и изчакване по отношение решаването на ключови за двете страни спорове. Обнадеждаващото подписване, на 6-ти юли, на ново споразумение за намаляване на ядреното въоръжение, ни дава повод да се надяваме, че САЩ както и Русия ще засилят и укрепят партньорството си, така нужно в нашия глобален многополюсен свят, в който страни като Китай, Индия и Бразилия се налагат все по-уверено като алтернатива на двуполюсната система позната от Студената война.

проблем на Русия е нейното постоянно зъбене на останалия свят. Тя приема за партньорство послушанието. При предишната президентска администрация, същото важеше и за САЩ. Надявам се на по-трезва преценка оттук-нататък.