Комюнике на прес-службата на Белия Дом от 10-ти юли 2009 г. ни съобщава за напредък в преговорите по решаване на конфликта в Нагорни Карабах.   Нека припомним историята на този толкова териториален колкото и междуетнически и етно-културен спор. Нагорни Карабах е анклав на Азербайджан намиращ се в Южен Кавказ, чието население е предимно от арменски произход. Разпадането на СССР през 1991 г. дава път към независимостта за съветските републики, в това число и Армения и Азербайджан. Възползвайки се от така създалата се благоприятна международна обстановка, Нагорни Карабах също провъзгласява своята независимост с референдум на 2-ри септември 1991 г., което води до отмяната на неговия автономен статут от страна на Азербайджан. В периода 1991 - 1994 г. в областта се наблюдава поредица от тежки въоръжени сблъсъци между азерски сили за сигурност претендиращи, че защитават териториалната цялост на каспийската държава и подкрепяни от Армения фракции защитаващи арменското етническо население в анклава. Конфликтът и окупирането от арменски войски на 11 района от Нагорни Карабах води до приемането на четири резолюции от Съвета за сигурност на ООН през 1993 г. През 1994 г. под егидата на Групата от Минск (включваща Франция, Русия и САЩ) е подписано споразумение за прекратяване на огъня. През 2005 г. Съветът на Европа приема декларация, в която осъжда окупирането на анклава и потвърждава правото на завръщане по домовете им на множеството изгонени жители на областта (източник - Wikipedia). На тази карта ясно се виждат границите на Нагорни Карабах, както и географското му разположение, което обяснява до голяма степен сложността на кофликта - upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/4e/Nagorno-Karabakh_Occupation_Map.png   Но да се върнем на събитието, което е в основата на тази статия, а именно - напредъка по преговорите отбелязан в прес-съобщението на Белия Дом. Президентската администрация съобщава за установяването на "базови принципи за решаване на конфликта в Нагорни Карабах" одобрени от трите страни формиращи Групата от Минск. Става дума за връщане на Азербайджан на част от окупираните от арменските сили за сигурност територии, даване на ясен автономен статут на областта, гарантиране правото на завръщане на изгонените жители на областта, както и даване мандат на международна мироопазваща мисия ръководена от ООН. Така очертаните базови принципи са плод на компромис между интересите и исканията на Армения, Азербайдан и Нагорни Карабах и като такива тяхното съдържание ще бъде обсъждано и доуточнявано. Огласяването на тези принципи, според арменския вестник "Голос Армении", има за цел да сондира очакванията и нагласите на населението в областта по отношение на така подготвеното решение като в по-късен етап биха могли евентуално да се нанесат промени и допълнения, които да оформят едно окончателно споразумение между враждуващите страни.   В заключение можем да кажем, че международната общност е наистина близо до окончателното и трайно разрешаване на този тлеещ повече от двадесет години конфликт. Но за да бъде това решение наистина трайно и устойчиво несъмнено е нужен компромис между всички заинтересовани страни, компромис който да гарантира равните права на двата етнически компонента (арменци и азери) и да взема предвид мнението на всички страни в региона, в това число и Русия. Само такова многостранно и балансирано споразумение би могло да допринесе за трайния мир в този етнически и културно пъстър регион, в който е крайно време различията да отстъпят място на общите и непреходни ценности на мира и добросъседските отношения.